ВАНДА̀ЛИ мн., ед. (рядко) ванда̀л и ванда̀лин м. 1. Истор. Древногерманско племе, известно с жестоките си войни срещу Рим, след завладяването на който (в 455 г.) унищожило много ценни паметници на изкуството и културата. Във втората половина на IV в. от изток към запад се придвижили нови племена и народи, които ние наричаме с общото име варварски. Това били остготи, вестготи, вандали, франки, бургунди, англи, сакси и пр. Те нападнали Западната римска империя, постепенно ѝ отнемали територии, докато я покорили изцяло през 476 г. В. Йончев, КПВ, 103. Германското племе вандали опустошило много земи по своя път. Ист. V кл, 1980, 253. Тука е бил доведен някога кралят на вандалите Генемир, пленен от ромейския военачалник Велизария. А. Каралийчев, В, 131.
2. Прен. Разрушители на културни ценности. Хитлеристките вандали, съзнателно и умишлено разрушиха безброй паметници на културата в окупираните страни.
— От нем. Vandalen през рус. вандалы.