ВА̀ПЦВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вапцвам и от вапцвам се; боядисване. -Гусин капитан, разкрих болшевишка провокация чрез надписване със свещи на яйцата за вапцване. Тарас, СГ, 75.
— Друга форма: в а̀ п с в а н е.
