ВАРА̀НТ м. 1. Иконом. Заложен запис, документ срещу оставена на склад стока.

2. Банк. Кредит, получен чрез залог на документ за притежание на стоки, обезпечаващи кредита.

— Англ. warrant 'пълномощие'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)