ВА̀ХМИСТЪР, мн. -три, м. Остар. Воен. 1. Чин на старшина в кавалерия или конна артилерия. На 4 януари 1911 г. Стойо Крушкин е произведен в чин вахмистър. Това съответства на званието „старшина“ в кавалерията (конните войски). БА, 2017, бр. 35, 20.
2. Лице, което има такъв чин. Сигнал за атака. Но външното спокойствие не се наруши. Само нараненият кон на вахмистъра два пъти подред се изправи на задните си нозе, без да успее да промени мястото си. Й. Йовков, Разк. I, 148. Той заповяда на командира на първи взвод да поеме ескадрона и да го чака на края на града и с вахмистъра и двамата си ординарци отседна пред околийското управление. Ем. Станев, ИК III и IV, 472.
— От нем. Wachtmeister през рус. вахмистр.