ВА̀ШЕНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от вашенец и от вашенка; младо момче, момиче или дете от родния край на лицето, с което се говори. В коридора го видял Чаушев, хлебарят от града, той бил ранен в ръката. „Има — казал той — едно вашенче в малката стая отвъд.“ Спас влязъл в тази стая и видял Юрдана. Г. Караславов, ОХ, 387.