ВАЯ̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Ваятелски. Отсъствието в отечеството ни на какви-годе забележителни древни постройки, свързани с историческото ни минало, е нещо поразително. Ни крепост, ни замък, ни памятник някакъв, ни ваятелна работа, които да наумяват за българската старина. Ив. Вазов, ПГ, 103. Ваятелно изкуство.