ВДОВЍЧКА ж. Умал. от вдовица; млада вдовица. Намерил си там човекът една млада вдовичка и добре се е наредил... Д. Калфов, Избр. разк., 265.

— Други (диал.) форми: д о в ѝ ч к а, у д о в ѝ ч к а.


Източник: Речник на българския език (онлайн)