ВЀДЪРНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Голям меден съд, който се използва за пране; котел.
2. Количеството течност, което се съдържа, вмества в такъв съд.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
