ВЀЖА1. Вж. в е з в а м1.

ВЀЖА2. Вж. в е з в а м2.

ВЀЖА3, -еш, мин. св. вèзах, прич. мин. страд. вèзан, несв., прех. Диал. Веза. вежа се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


Източник: Речник на българския език (онлайн)