ВЕЛЕМЪ̀ДРИЕ ср. Старин. Голяма мъдрост; премъдрост. А идилична Елена е предала на Мина не само мечтателността, простотата и велемъдрието на колибарите, но и гордостта и вироглавството на чорбаджиите. М. Кремен, РЯ, 91.
— Друга форма: в е л е м у̀ д р и е.