ВЕЛИКОГЛА̀СНО. Книж. Нареч. от великогласен; гръмогласно. Издигна си очите към небето, благодари Бога, че послушва сякога молбите му, и извика великогласно: „Лазаре, доди вън.“ Н. Михайловски, ССИ (превод), 152-153.
