ВЕЛИКОМЪЧЕНЍК, мн. -ци, м. Църк. Епитет, даван от православната църква на последователите на християнското учение, изтърпели големи мъчения за принадлежността си към християнството. Те са тъй отчаяни, а понякога и гладни, че приличат на великомъченици. Б. Шивачев, ПЮА, 165. Великомъченик Георги Победоносец.
— Друга (остар.) форма: в е л и к о м у̀ ч е н и к.