ВЕНЀДИ мн. Истор. Най-старото общо название на славянските племена, населявали земите западно от Висла и крайбрежието на Балтийско море; венди, винди, венети. Готският историк Йордан, който описва събитията в Източна Европа през IV в., съобщава за три групи славяни – склавини, анти и венеди, произлизащи „от един и същи народ (корен)“ с общото име венеди (венети). К, 1980, кн. 6, 6.