ВЕНЦЕНО̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Книж. Който има венец или корона. Венценосният му син Срацимир не признава брата Шишмана за наследник, нито дори баща си, иска власт над цялата страна. Ем. Станев, А, 114. Венценосен цар.
