ВЕРИГА̀ЛО, мн. -а, ср. Диал. Напречно дърво в комин над огнище, за което се окачва верига за закачване на котли над огъня; веригница. Чорбаджи Спас заизтърсва луличката си във веригалото на оджака. А. Христофоров, А, 45.
— Друга форма: в е р и ж а̀ л о.