ВЕРОИЗПОВЀДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Вероизповедален. Той [Селимински] държи на пълното скъсване с чуждото пакостно влияние и иска национализирането на образование и черква в съгласие с достойнството на народа. В друг мемоар от това време той се обявява енергично против унията с Рим и протестантския прозелитизъм, този път в съгласие с Раковски, който от Белград, в своя „Дунавски лебед“, гърми против разпокъсването на народа на вероизповедни групи и настоява за твърдо национално сцепление, в името на висшите национални, духовни и социални интереси. М. Арнаудов, ДЗББ, 183. Ставаха шумливи събори, не толкоз за вероизповедни въпроси, но, най-паче и особено, за черковното подчинение на новокръщените тогаз българи. Ч, 1870, бр. 4, 116. Каква ще бъде тая бъдеща Балкания, гдето общият интерес ще примири племенните умрази и вероизповедните съперничества? Пряп., 1903, бр. 17, 2. Предопределението на жените е трояко, следователно и възпитанието им трябва да бъде: нравствено, умствено и вероизповедно. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 5.