ВЕСТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; вестя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. и несв., прех. Поет. 1. Съобщавам нещо; известявам. Селяни един по един прииждаха, вестяха, че дюкяните били пълни с хора и всички пиели. А. Страшимиров, А, 617. Един вестник вестява за смъртта на великия Лама из Ласа. Ч, 1875, бр. 10, 476. В България клане и сеч! / Вестяват някои газети. Ив. Вазов, Съч. I, 40. И никой ведър час там радост не обажда, / че никой сребрен рог там празник не вести. Д. Дебелянов, С, 1946, 107.
2. Предвещавам, предсказвам настъпването на нещо. И разбира се, че суетната вяра на църковници залязва, та нещо тъмно вести близка гибел на едно царство. Н. Райнов, КЦ, 120. По сбор, по двор, по трън, / рой врабци без безспир цвъртят, / топли цветни дни вестят. Р. Босилек, Р, 28. Зората пурпурна вестява / смъртта на тягостната нощ.Хр. Смирненски, Съч. I, 113. вестявам се, вестя се страд.