ВЀТВИЧКА ж. Остар. Книж. Умал. от ветва (в 1 знач.). Откършил [гълъбът] една ветвичка и я пуснал на извора, по която изпълзяла мравята и ся избавила. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 42.
