ВЕТЕРУ̀ШКА ж. Диал. Вихрушка. Мама снощи е сънувала, че през село минал червен кон и се изгубил като ветерушка към Елнъзач. К. Петканов, СВ, 84. Не ми били ветерушки, / лю ми били до три юди. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 199.


Източник: Речник на българския език (онлайн)