ВЕТРОВЍТО нареч. С гл. с ъ м., с т а в а м и под. в З л. ед. 1. Означава, че някъде духа силен вятър. — Стани! — казва морякът и прибира стомната. — Стани, че целият си потен, а тук е ветровито, пък и желязото е студено. П. Спасов, ХлХ, 216.
2. Означава, че в определено време — ден, нощ и под. духа вятър. Този ден беше облачно и ветровито, ала не валеше. П. Михайлов, ПЗ, 29. Отидохме към плажа. Беше ветровито, вълните налитаха върху пясъка, клокочеха и съскаха. А. Гуляшки, ЗР, 109.