РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ВЕЩЕРНЍК, мн. -ци, м. Диал. Зъл мъж, проклетник; вещер¹.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

Източник: Речник на българския език (онлайн)