ВЕЯ̀ЛИЦА ж. Остар. и диал. Виелица. Сняг преваляваше често; по някой път наставаха веялици. Лет., 1876, 139.

— Друга форма: в е я̀ в и ц а.


Източник: Речник на българския език (онлайн)