ВЗЯ̀ТКАДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Подкупнически, рушветчийски. Черешара от своя страна знаеше, че Гелгели е „аферист“ и взема подкупи и бакшиши. По усмивката му.. той долови, че това човече ще се опита и при неговото кметуване да прояви своите „взяткаджийски“ привички. П. Славински, ПЗ, 98.


Източник: Речник на българския език (онлайн)