ВИДИОТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; видиотя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя някого да стане идиот. — В края на краищата сте полагали Хипократова клетва, за да лекувате, не да видиотявате пациентите със скандални обзори! 3. Попов, ЗС, 34. видиотявам се, видиотя се страд.

ВИДИОТЯ̀ВАМ СЕ несв.; видиотя̀ се св., непрех. Ставам идиот.


Източник: Речник на българския език (онлайн)