ВЍЖ. Разг. Пов. от видя като частица. За усилване. а) При подчертаване, наблягане на някакъв факт, обстоятелство или при подчертаване на някакъв факт обикн. неочакван, върху който се обръща внимание на събеседника. — А пък, виж, ти много обичаш да ходиш от място на място. В. Геновска, СГ, 21. — О, Методи, ти ли си? Здравей! .. — Какво правиш, как си? — повтаряше Гороломов. — Виж, каква среща! Й. Йовков, ПГ, 6. „Виж, и тя била разговорна жена“, си помисли той. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 186. — Аз мислех, че рита с опашката, а то... Сега вече дядо се поусмихна: — Виж, това съм забравил да ти кажа. Кр. Григоров, ОНУ, 33. б) При подчертаване на съгласие или несъгласие при отговор, предлагане на нещо и под. — Значи, трябва да се връщам .. — Е, ще трябва — рече той, като се позасмя .. — А да имаш случайно кибрит? Барем цигара да си запаля... — Виж, това може — рече войникът, като извади кибрит от шинела си. Д. Ангелов, ЖС, 257. — Искам да се върна в строя! — каза тихо боецът. Лекарят се усмихна. — Виж — това няма да може! — поклати глава той. П. Вежинов, НС, 85. в) При подчертаване, наблягане на някакво твърдение, обикн. при съпоставяне, посочване на различие между неща, които се сравняват. Китът е кротко животно, не напада никого, без да е предизвикан, и затова го оставяме да си върви жив и здрав. — .. Виж, ако беше акула, работата е съвсем друга. Акулата веднага трябва да я застреляме. П. Незнакомов, МА, 49. — Виж, държавната служба е по-друго. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 290. г) В съчет. в и ж т и — при изненада (обикн. неприятна за лицето, което говори) от някакъв факт, изказване, предложение и под. Пристигнал е годеникът на Васева .. — Виж ти история! — извика тя и очите ѝ загледаха учудено. Б. Несторов, СР, 205. — Приятел ли! Виж ти! Ние пък да не знаем — учуди се Орлето, който бе седнал по-встрани и придърпа към себе си камък. П. Проданов, С, 56. — Лесното търси .. У нас, почнат ли кампаниите .. няма почивка, няма сън... Мъчно издържат! — Виж ти! Обективни трудности значи!... А. Гуляшки, МТС, 36. — Да, наранил се е — продължи Румен. — И това може много да ни помогне да заловим крадеца. Раната няма да заздравее за два-три дни. Ще се пръснем из града и на всички по-подозрителни ще гледаме десните ръце. — Виж ти! Идея! — иронично подметна Дянко. П. Проданов, С, 96. д) Обикн. в съчет. т о к у - в и ж — при подчертаване на факт, който може да се случи като следствие от друг, едновременно с друг или независимо от друг, обикн. неочаквано за лицето, което говори; ето че. Ей я и най-малката му балдъза почна вече да се момее и току-виж, че се заженила... М. Марчевски, П, 216. — Аз имам брат, но той е пияница и не му доверявам. Току-виж и дюкяна пропие! А. Гуляшки, ЗР, 146. — По-тихо, другари — предупреди ги Петков. — Както сте се развикали, няма да свършим никаква работа! Ще ви чуят и току-виж — избягали... Цв. Ангелов, ЧД, 161. Четири деца бяхме, все момичета. Докато направиш рокличка на едното, току-виж — обущата на другото се скъсали. М. Марчевски, П, 151. — Слушай, Бенко, я да влезем вътре... Че току-виж, си останал на някоя гара. А нали аз отговарям за тебе? Ал. Бабек, МЕ, 7.