ВИРОГЛА̀ВЩИНА ж. Разг. Вироглавство, вироглавие. На това обстоятелство се дължат и известни морални качества у жителите в поменатите местности, като храброст, вироглавщина. Ив. Вазов, Съч. XVI, 9. Прекалява с нейните вироглавщини.


Източник: Речник на българския език (онлайн)