ВИСОКОБЛАГОРО̀ДИЕ, мн. -ия, ср. В съчет. с притеж. местоим. в а ш е, н е г о в о, н е й н о, т е х н и. Титла на високопоставени военни или духовни лица и висши чиновници. Звънецът възвести пробуждането на големеца.. — Баща ви, ваше високоблагородие! — извика тържествено гавазинът. Ал. Константинов, Съч., 288.
— От рус. высокоблагородие.