ВИСОКОПРЕВЪЗХОДЍТЕЛСТВО, мн. -а, ср. В съчет. с притеж. местоим. в а ш е, н е г о в о, н е й н о, т е х н и. Титла на много високопоставено лице, обикновено държавен глава, или като обръщение към него за израз на уважение. Редакторът ѝ е г. Станопуло .., а покровителят — негово високопревъзходителство Мемиш паша. Хр. Ботев, Съч. 1925, 351.