ВИСОКОРО̀ДИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. В съчет. с притеж. местоим. в а ш е, н е г о в о, н е й н о, т я х н о. Титла на високопоставени лица, употребявана у нас в миналото. Ваше високородие г-не Найдене! Ние сме уверени, че колкото и да ви умоляваме.., повече щете са потрудите за давията на покойний х. Рашка. АНГ I, 518.
— От рус. высокородие.