ВЍТЕК, мн. -ци, м. Нар.-поет. Витяз. Вино пие юнак Димитер, / .. / вино пие и се фали: / — Я съм юнак над юнаци, / и съм витек на витеци! Нар. пес., СбНУ Х, 10.
— Други форми: в ѝ т е г и (остар. книж., сега ритор.) в ѝ т е з.
