ВИТРА̀Ж м. Изк. Орнаментална или сюжетна композиция на прозорец, врата или във вид на самостоятелно пано, направена обикн. от късчета цветно стъкло. Готическата архитектура освобождава стената от нейните тектонични функции и тя остава само да ограничи затвореното пространство.. Така възникват готическите витражи. За фреската повече няма място в стените на храма и тя се пренася върху прозорците. Хр. Ковачевски, СК, 35.
— Фр. vitrage 'остъкляване'.