ВИТЯ̀З м. Остар. Книж., сега ритор. Храбър воин, голям юнак, герой, храбрец. Очакваха се сега най-славните бурски герои. Едно опиянение обземаше публиката, ръцете.. трептяха от нетърпеливост да отдадат чест на благородните витязи, чието име изпълняше света с ека си. Ив. Вазов, Съч. Х, 111. И тъй от памтивека до днес Дунав е все наш спътник и побратим.. През него хвърлят брод синеоките славянски витязи, подир тях минават и смуглите момци на Аспарух. Ст. Станчев, ПЯС, 76. В тази равнина, недалече от турската кула, е станала битката — мястото, дето бе паднал руският доброволец витяз. МС, 1883, кн. 4, 13.
— Рус. витязь. — Други форми: в ѝ т е з и (нар.-поет) в ѝ т е г, в ѝ т е к.