ВИХРОБО̀ЙЧЕ, мн. -та, ср. Нар.-поет. Умал.-гальов. от вихробоец. Па си на конче думаше: / „Конче ле, вихробойче ле! / Ако си турчин достигнеш, / Калинка да си зема, / главата ще ти посребра“. Нар. пес., СбБрМ, 156.
