ВКЕКАВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; вкекавя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Простонар. Правя някого да стане кекав. вкекавявам се, вкекавя се страд.

ВКЕКАВЯ̀ВАМ СЕ несв.; вкекавя̀ се св., непрех. Простонар. Ставам кекав.


Източник: Речник на българския език (онлайн)