ВКИСЕЛЯ̀ВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от вкиселявам1 и от вкиселявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВКИСЕЛЯ̀ВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от вкиселявам2; вкисване, прокисване.
