РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ВКОЧАНЯ̀ВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от вкочанявам¹; вкочанясване.

— Друга (диал.) форма: в к о ч е н я̀ в а н е.

ВКОЧАНЯ̀ВАНЕ² ср. Отгл. същ. от вкочанявам² и от вкочанявам се.

— Друга (диал.) форма: в к о ч е н я̀ в а н е.

Източник: Речник на българския език (онлайн)