ВКОЧАНЯ̀СВАНЕ ср. Отгл. същ. от вкочанясвам и от вкочанясвам се; вкочаняване1. Возехме се на лодка по блатото до вкочанясване от студ. А. Страшимиров, УШ, 5.
— Друга (диал.) форма: в к о ч е н я̀ с в а н е.
