ВЛАСТУ̀НА ж. Диал. 1. Лист от покълнала семка на растение (Н. Геров, РБЯ).
2. Пълзящо стъбло (на тиква, диня и под.). Тротоарите и паважите се покриха с трева, на много места се развлякоха тиквени властуни. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 286.
— От гр. βλαστόσ 'фиданка, клонче'. — Друга форма: л а с т у̀ н а.