ВЛАЧЕШКО̀М нареч. Като се влача, с влачене; влечешком. Вик „Петър“ го [Петър] събужда като от сън, той пада заведнъж долу и влачешком скрива ся в гъстака. Ил. Блъсков, ИС, 35. Движа се влачешком.
