ВЛЕДЕНЯ̀ВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от вледенявам1 и от вледенявам се; вледяване.

ВЛЕДЕНЯ̀ВАНЕ2 ср. Рядко. Отгл. същ. от вледенявам2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)