ВЛЀПВАМ, -аш, несв.; влèпна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. влèпнат, св., непрех. Диал. Плътно се допирам, прилепвам о нещо; влепявам се. Не му е много работата [по ралото] — две уши и едно слабо дялване, за да влепне лемежът, ама на̀ — не може да сколаса. Ц. Церковски, Съч. III, 212.