ВМЍТАМ, -аш, несв.; вмета̀, -èш, мин. св. вмèтох, прич. мин. св. деят. вмел, св., прех. Диал. Вкарвам нещо някъде с метене, замитам навътре. вмитам се, вмета се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
