ВОДОУ̀ПОР м. Спец. Пласт от земната кора, който не пропуска вода. Като достигне някой водонепропусклив пласт, водата се задържа от него, започва да се събира във водопропускливия пласт над него и да се движи, следвайки наклона на водоупора. Ст. Бошев и др., ГГ, 179-180. Когато кладенецът е спуснат до нивото на водонепропускливия подложен слой (водоупора), тогава той се нарича съвършен или пълен. Ст. Станчев, Х, 470.