ВОДУРЛЯ̀К, мн. -ци, м. Събир. Диал. Немного дълбока течаща или застояла вода, обикн. след силен дъжд. Обул е Рако / сини беневреци, / .. тръгнал е Рако / из водурляко. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 292.
— Друга форма: в о д о р л я̀ к.
