ВОЗЛЍЗАМ, -аш, несв.; возля̀за, возлèзеш, мин. св. возля̀зох, прич. мин. св. деят. возля̀зъл, -зла, -зло, мн. возлèзли, св., непрех. и (рядко) прех. Остар. и диал. Възлизам. Нана Личковица още отвънка из прозореца видя, че доктора прегледва детето, и дорде возлизаше въз слъбата, слушаше се, че за нещо зè да бъбре. Т. Влайков, БСК I, 503. Пътеката е утъпкана и няма да повредиш ничто, ако преминеш през лозята; .. Старецът ся увери на думите и .. возлезе на пътеката. С. Радулов, НД, 74.