ВОЛОНТЀР м. Остар. Волентир. Да играе на крикет,.., да фектува и в последньото време да ходи на учение при волонтерете — ето ви главните занятия, които интересуват най-много ингелизете. Знан., 1875, бр. 5, 74.

— Други форми: в о л о н т ѝ р и в о л и н т ѝ р.


Източник: Речник на българския език (онлайн)