ВОНЕЩЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Вонещица (в 1, 2 и З знач.).
2. Прен. Руг. Мръсен, нечист мъж; вонтьо.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
