ВПЍВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от впивам1 и от впивам се. Черният кон приклекна със задницата, но не се отмести, издържа връхлетялата срещу него сила. Той направи движение с шията, за да се освободи от впиването, сетне потърси с копито гърдите на нападателя, но безуспешно. Й. Радичков, НД, 37. И после съзерцавах голямата червена буря на бранта: — плясъка на телени бичове, — кървавото впиване на челични жегли. Н. Райнов, ВДБ, 108.
ВПЍВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от впивам2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВПЍВАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от впивам се.