ВРАКОЗУ̀Н м. Диал. Връв, с която се връзват потури; учкур, гащник. Тогава видяха дяда Руся.. Трябва да е бързал, защото не беше сварил да опаше червения си пояс, а беше излязъл по вракозун. Й. Йовков, СЛ, 88. Жетварите се дигнаха бавно. Сиврията стегна вракозуна си, изгледа нивата. Г. Караславов, Избр. съч. I, 301.
— От гр. βρακοζὠνα ‘пояс за гащи’. — Други форми: в ъ р к о з у̀ н, в р о к о з у̀ н.