ВРАНО̀СВАМ, -аш, несв.; врано̀сам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Боядисвам с вранило, с черна боя обикн. коса, вежди, мустаци; черня, почерням. За сиамчанките черните зъби са най-хубави; те са грижат секий ден да ги враносват. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 6, 28. враносвам се, враносам се страд. и възвр.